Ракът на простатата се характеризира с изключително възходящ тренд по отношение на своята честота и е най-честият рак в Европа с важни последици за здравните системи. Всяка година около 450 000 европейски мъже са диагностицирани с рак на простатата. Той изпревари колоректалния рак и сега е втората най-честа причина за смърт от рак при мъжете. Ракът на простатата е довел до летален изход 107 000 мъже в Европа през 2018 г. Това е хронично заболяване, което причинява освен здравословни много емоционални и социални проблеми на пациентите и техните семейства.
ДОКАЗАНИ РИСКОВИ ФАКТОРИ
Трите добре установени рискови фактора за рак на простатата са нарастващата възраст, етнически произход и фамилна анамнеза.
УВЕЛИЧАВАНЕ НА ВЪЗРАСТТА
Рискът от развитие на рак на простатата се увеличава с възрастта. Средната възраст по време на диагностициране на рак на простатата е 69 години.
ЕТНИЧЕСКИ ПРОИЗХОД
Ракът на простатата се диагностицира най-често при мъже от африкански произход и най-малко при азиатски мъже. Все още не е известно какво причинява тези различия.
СЕМЕЙНА ИСТОРИЯ
Мъжете с фамилна анамнеза за рак на простатата са изложени на по-висок риск от развитие на заболяването. Съществува също така връзка между риска от рак на простатата и мъжете с гена BRCA2 (същия ген като рака на гърдата). Семейната история е често липсващ или недостатъчно проучен рисков фактор.
НЕДОКАЗАНИ РИСКОВИ ФАКТОРИ
Мета-анализ оценява връзката между метаболитния синдром, неговите компоненти и риска от рак на простатата. Сред отделните компоненти на синдрома (индекс на телесна маса, дисгликемия или дислипидемия, високи триглицериди, нисък HDL холестерол) само хипертонията и обиколката на талията (> 102 cm) са свързани с тенденция към по-висок риск от рак на простатата, увеличавайки го с 15% ( p = 0,035) и 56% (p = 0,07) съответно. Необходими са добре проектирани проучвания, за да се потвърдят тези предварителни констатации. Все още има противоречиви доказателства относно връзката на затлъстяването (индекс на телесна маса ≥ 30) и риска от развитие на рак на простатата. Въпреки това мъжете със затлъстяване с рак на простатата са по-склонни да имат агресивно заболяване. Екзогенни фактори като затлъстяването могат да имат важно влияние върху прогресията на рака на простатата.
ПРЕВЕНТИВНИ МЕРКИ ЗА РАК НА ПРОСТАТА
Освен начините за цялостно намаляване на риска от рак, понастоящем няма доказателства на високо ниво, че по-конкретни превантивни мерки могат да намалят риска от рак на простатата. Предвид епидемиологичните различия между Азия, Северна Америка, Северна и Южна Европа, изглежда, че диетичните различия (диета с ниско съдържание на животински мазнини и богата на плодове, зърнени култури и зеленчуци, по-специално неферментирала соя, съдържаща изофлавони, група фенолни съединения, които се считат за биоактивни), може да допринесе за по-нисък риск от рак на простатата. Препоръчват се балансирана диета и редовни упражнения, тъй като те са полезни за цялостното здраве. Препоръчително е всички пациенти с рак на простатата да спортуват и да поддържат здравословно тегло.
Понастоящем няма данни, които да предполагат, че фармакологичната намеса би намалила прогресията на рака на простатата. Въпреки че изглежда, че 5-алфа-редуктазните инхибитори (5-ARI) имат потенциални ползи за предотвратяване или забавяне на развитието на рак на простатата, той трябва да бъде преценен спрямо вредата от лечението, както и потенциала за повишен риск от откриване на високо- степенен рак на простатата. Нито един от тези агенти не е одобрен за профилактика на рак на простатата. Съществуват противоречиви данни за връзката между употребата на аспирин или нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС) и риска от рак на простатата. Мета-анализ и резултатите от проучването REDUCE не потвърждават превантивния ефект на статините върху риска за възникване на рак на простатата. Резултати от скорошно датско проучване, използващо висококачествени данни от регистъра на цялата страна, показват, че статините могат да намалят смъртността при рак на простатата. Необходими са допълнителни проучвания, базирани на големи данни. Понастоящем няма доказателства на високо ниво, че превантивните мерки могат да намалят риска от рак на простатата.
Предполага се обаче, че полифенолите на зеления чай, соевите изофлавони, фитоестрогените, ликопенът, червеното вино и слънцето могат да имат благоприятен ефект върху превенцията на рака на простатата.
Въз основа на констатациите от неотдавнашен метаанализ изглежда, че приемането на червено месо или преработено месо не е свързано с повишен риск от рак на простатата.
Изследователите продължават да търсят храни и хранителни добавки, които могат да помогнат за намаляване на риска от рак на простатата. Вариантите на химиопрофилактика на рак на простатата трябва да бъдат допълнително проучени и бъдещите изследвания трябва да се фокусират върху определянето на целевата популация. Връзката между затлъстяването и риска от рак на простатата и дали загубата на тегло може да намали риска от рак на простатата също трябва да бъде проучена в добре проектирани проучвания върху големи кохорти.